Сега остана само преобърнатият свят.
Преди, брояхме жълти монети да изпием по чаша "ароматно кафе" само двамата. Сега - кафе има, двамата изчезнаха.
Преди, сгушени на старото легло, ме прегръщаше и заспиваше и така, чак до сутришното слънце. Сега всяка вечер гледам обърнат гръб и монотонното хъркане, което не ми дава мира...
Преди се свивахме в малката стаичка и бяхме щастливи, сега из дома на воля се разхожда самотата.
Преди се радвах на чистата и непорочна усмивка. Сега се срещам с измореното и някак си различно лице.
Преди имахме своите малки и глуповати на пръв поглед мечти, сега има само глупави и празни погледи.
Преди се наранявахме и плачехме, но си прощавахме, сега дори и сълзите пресъхнаха.
Преди говорехме, обсъждахме и планувахме всички весели събития, сега робуваме на думата " Колко? "
Преди беше "ТЯ",сега си е отишла.
Поглеждам назад с тъга, носейки своята вина за времето, в което нямахме нищо, но "ТЯ" беше винаги с нас.
Усмихвам се на настоящето, за да мога да продължа живота си с надежда, че " ТЯ" е някъде в нас и чака да я открием отново.
Прекрасно!!!!
ОтговорИзтриванеРадвам се че ти е харесало,макар и малко тъжно да звучи
ОтговорИзтриванеТъжно, ама е истина...
ОтговорИзтриване